Първокласникът Светлозар,

който е обречен, ако не се намерят 300 000 евро:

Плача, но зная, че ще оздравея, и мълча!

Нали ще ми помогнете?

Животът на 7-годишния Светлозар Асенов Чолаков е в опасност. Детето страда от рядко срещана форма на левкемия, която се развива бързо и убива здравите клетки в организма му. Има шансове да оздравее, но единственото спасение е трансплантация на костен мозък. Операцията обаче струва 300 хил. евро. Родителите му едва успяват да осигурят средствата за Детската онкохематология на Университетска болница ”Свети Георги”, където Светлозар се лекува вече пети месец. Той е единственото им дете.

Страшната диагноза момченцето чува месец след като тръгва в първи клас. Дотогава е като всички останали - палаво, любознателно, обичащо повече игрите, отколкото уроците. Расте нормално, докато един ден по време на час усеща силни болки в краката. Дни по-късно болката се премества в дясната страна на ребрата. След това я чувства в рамената и таза. Постепенно, в началото на октомври м. г., се обездвижва напълно. Направени са му пълни прегледи. Докторите му поставят първоначална диагноза костен ревматизъм. По-късно обаче, когато идват генетическите изследвания, се оказва, че Светльо страда от рядко срещана форма на левкемия. Стига се до жестоката диагноза - остра лимфобластна левкемия с наличие на филаделфийска хромозома. Заболяване, което не се лекува у нас.

Налага се първокласникът да постъпи в Детската онкохематология на Университетска болница “Свети Георги”. Подложен е на химиотерапия, която забавя развитието на болестта, но това е само временна мярка. Спасението е трансплантация на костен мозък, твърдят лекуващите лекари.

Светльо посрещна екипа на “Акцент” в болничната си стая на четвъртия етаж в Детската клиника. Косата му е окапала от токсичните химиотерапии. Напълнял е в лицето, но пък е спокоен. В очите му има надежда. Радва ни се, че го посещаваме и разговаряме с него. Липса му ежедневният контакт с хората. Няма ги и приятелите му, с които е играл на улицата. Мъчно му е и за съучениците. На леглото в болничната стая е наредил няколко книжки с картинки, които оцветява.

Под тях е сложил читанката и учебника по математика.

”Не мога да чета много. Сричам, но се оправям. Обичам да рисувам. Искам и колело да карам, но сега не ми дават. Дори не трябва да се срещам с други хора заради химиотерапиите. Боли ме, когато ме боцкат. Плача, но зная, че ще оздравея, и мълча,” разказва с насълзени очички детето. 

Докато ни показва книжките си, майка му, която е неотлъчно до него, го гали по главичката и го успокоява. Макар че трудно сдържа сълзите си, мъчи се да не се предава: “Много е издръжлив и търпелив. Борбен е! Аз вярвам, че ще успеем! Единствено ще ни помогне трансплантацията. Това е може би една от най-скъпите операции. Нужни са около 300 хил. евро. Сума, която е непосилна за нас, а става въпрос за единственото ни дете”, не успява да се сдържи и заплаква, притисната от мъката, Виолета Чолакова. Тя е напуснала работа, за да се грижи за сина си. Единствено бащата работи, но с една залата се издържа трудно.

Светльо знае от какво боледува. Иска по-скоро да му бъде направена трансплантацията. Химиотерапиите, които му се правят, го убиват. Заради поредната терапия посреща Нова година в Интензивното отделение на клиниката. Поради голямата токсичност на медикаментите, които му се вливат, получава гърчове. После загубил за около седмица зрението си. Бил и неадекватен. За десетина дни се възстановил, но след следващата терапия получил пневмония. Преди дни, при последната вливка, вдигнал температура и усетил втрисане. “Когато ми направят трансплантацията, ще играя с другите деца и ще уча. Искам да се върна в моя клас. Като порасна голям, ще стана футболист. Това е мечтата ми. Освен това искам нашите да ми купят лаптоп и да карам колело”, споделя детето.

Очите на бащата също се пълнят със сълзи. Мъчи се да ги скрие, но не успява, защото мъката отдавна го е надвила. “Какво да кажа. Нямам думи. Само се молим на добрите хора да ни помогнат.

Не искаме много, но пък и ние нямаме“, с притихнал тон проговаря Асен Чолаков. 

Светлозар всеки ден пита лекарите в отделението: ”Ще оздравея ли?”, и чака отговор от тях.

Майка му също не е загубила надежда. ”Мисля, че много хора, когато научат за нас от “Акцент”, биха се отзовали и биха ни помогнали Светлозар да живее и да бъде едно нормално дете като всички останали, да ходи на училище, да играе и да кара колело. Това е мечтата му”, с разтревожен глас казва Виолета. На излизане от стаята Светлозар с насълзени очи изпраща екипа ни с думите: ”Искам да оздравея! Нали ще ми помогнете, нали?”

Лекуващата лекарка:

Ако го оперират, ще го спасим!

“Детето има шансове да оздравее, но за съжаление неговото заболяване спада към групата на по-рисковите. Именно затова събирането на средства за костно-мозъчна трансплантация дава по-големи шансове и по-голяма сигурност, разбира се, ако се намери съвместим донор, тъй като в семейството няма такъв, т. е. ние ще търсим чужд, фамилно несвързан донор за костен мозък за неговата трансплантация”, обяснява лекуващата му лекарка д-р Ангелина Стоянова. В своята 20-годишна практика в борбата с левкемията досега тя е имала само един подобен случай. Но тогава момченцето умира бързо и докторите не могли да го спасят. Трансплантацията на Светлозар може да бъде направена единствено в Израел или Германия, където има центрове за донори. У нас поради липсата на такива не се извършват костно-мозъчни трансплантации, казва още д-р Стоянова. Тя е категорична, че след операциите децата оздравяват. Наблюдавала е вече няколко случая. Надява се това да стане и със Светльо.